Католически епископ: “Imagine” на Джон Ленън е тоталитарен химн
Кадър Imagine
Скандал провокира осъществяването на една от най-значимите песни на предишния век на откриването на Олимпийските игри в Токио.
На церемонията по откриването на Олимпийските игри в Токио беше изпълнена една от най-лошите поп песни на всички времена: Да, приказвам за " Imagine " на Джон Ленън, изпълнена от огромен детски хор и плеяда звезди. Като почитател на " Бийтълс " и изключително на Ленън, ме боли да кажа това, само че е истина: до момента в който мелодията и аранжиментът ѝ са в действителност прелестни, нейният текст е покана за честен и полтически безпорядък, написа преди Робърт Барън в Ню Йорк Пост. Барън спомагателен римокатолически свещеник на Лос Анджелис, съобщи " Сега ".
Да разгледаме първия стих: „ Imagine there’s no heaven/ It’s easy if you try/ No hell below us, above it’s only sky/ Imagine all the people livin’ for today. ” (Представи си, че няма рай/ Лесно е, в случай че опиташ/ Няма пъкъл под нас, от горната страна е единствено небето/ Представи си всички хора да живеят единствено за днешния ден. “ – б. пр.)
Честно казано, не мога да си показва нищо по-лошо. Да кажеш, че няма парадайс и пъкъл, значи да кажеш, че няма безспорен аршин за положително и зло – никакъв логичен метод да се дефинира разликата сред вярно и неверно, никакъв стандарт отвън субективното усещане на всеки от моралните участници, съгласно който да кажем, че някой е по-добър от различен.
Ако се съмнявате в убежденията на римския свещеник, погледнете още веднъж деликатно десетките милиони, убити през последното столетие от хора, които одобряват доста съществено догатката, че „ няма пъкъл под нас, от горната страна е единствено небето “.
Какво да кажем за „ да живеят единствено за днешния ден “? Няма ли свят, в който ние всички живеем за днешния ден, да бъде химера? Да, ще бъде, само че да си напомним, че химера безусловно значи „ не място “. Можем да мечтаем за такова общество, само че би трябвало да имаме здравия разсъдък да разберем, че това в никакъв случай няма да се случи с нашите старания от тази страна на небето.
На процедура, когато сме уверени, че можем да създадем рай на земята – както толкоз доста революционери и мечтатели са правили през последните 200 години – тогава в действителност произвеждаме нещо доста по-близо до пъкъл на земята.
След това: „ Imagine there’s no countries/ It isn’t hard to do/ Nothing to kill or die for/ And no religion too ” ( “Представи си, че няма държави/ Не е трудно/ Нищо, за което да убиваш или да умреш/ И няма и вяра. “ – б. пр.) Можех единствено да се усмихна, до момента в който хорът и звездите пееха тези думи, незабавно след парада на нациите, участващи в Олимпийските игри.
Да мечтаеш да се отървеш от обособените народи означава да мечтаеш да заличиш човешките разлики. Няма нищо неприятно в съществуването на обособени страни и от време на време е нужно да се биеш и да умреш за страната си, когато е незаслужено застрашена. Да защитаваш тази човешка действителност не значи да се подчиняваш на неправилен шовинизъм.
Да мечтаеш да се отървеш от религията е още по-лошо. Общо място на секуларистите през последните три века е, че религията е коренът на множеството наши конфликти. Но обективните проучвания разкриват, че нещо от порядъка на 6% от всички войни, за които имаме документирани източници, са били провокирани по принцип от вяра. Много по-смъртоносни са били национализмът, икономическото съревнование, племенните разногласия, колониалните спорове и, може би най-много, атеистичните идеологии.
Признавам, че не мога да сдържа кикота си, когато звездите пеят финалните стихове: „ Imagine no possessions/ I wonder if you can/ No need for greed or hunger/ A brotherhood of man. ” ( “Представи си, че няма собственост/ Чудя се дали можеш/ Няма потребност от лакомия и глад/ Братство сред хората. “ – б. пр.)
Хората, които показаха тези усеща, бяха, без нито едно изключение, мултимилионери с доста благосъстояния, дръзвам да настоявам. Е, считам, че останалите от нас би трябвало да се откажат от имуществото си в мига, в който те се откажат от своите. И не считам, че би трябвало да затаим колективно дъх.
Нека повторим, казусът не е в притежаването на движимости единствено по себе си. Проблемът е в неналичието на морална визия за подчиняването на персоналните притежания на общото богатство.
Колкото до последния стих, касаещ „ братството сред хората “ – това в действителност е прелестно нещо, за което да мечтаем. Но би трябвало да разберем простата, разумна истина, че не може да има същинско приятелство на човечеството, в случай че отсъства общ Баща. Не можем да бъдем братя и сестри, в случай че не произлизаме всички от един общ възвишен Източник.
Просто казано, не може да имаме приятелство сред хората, в случай че няма парадайс, в случай че няма вяра, в случай че няма Бог.
Така че, продължавайте да се наслаждавате на мелодията на Imagine, само че апелирам ви, не се придържайте към текста.
--> --> --> -->
КоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди Напиши коментарИме:Коментар:
Последни вести
Скандал провокира осъществяването на една от най-значимите песни на предишния век на откриването на Олимпийските игри в Токио.
На церемонията по откриването на Олимпийските игри в Токио беше изпълнена една от най-лошите поп песни на всички времена: Да, приказвам за " Imagine " на Джон Ленън, изпълнена от огромен детски хор и плеяда звезди. Като почитател на " Бийтълс " и изключително на Ленън, ме боли да кажа това, само че е истина: до момента в който мелодията и аранжиментът ѝ са в действителност прелестни, нейният текст е покана за честен и полтически безпорядък, написа преди Робърт Барън в Ню Йорк Пост. Барън спомагателен римокатолически свещеник на Лос Анджелис, съобщи " Сега ".
Да разгледаме първия стих: „ Imagine there’s no heaven/ It’s easy if you try/ No hell below us, above it’s only sky/ Imagine all the people livin’ for today. ” (Представи си, че няма рай/ Лесно е, в случай че опиташ/ Няма пъкъл под нас, от горната страна е единствено небето/ Представи си всички хора да живеят единствено за днешния ден. “ – б. пр.)
Честно казано, не мога да си показва нищо по-лошо. Да кажеш, че няма парадайс и пъкъл, значи да кажеш, че няма безспорен аршин за положително и зло – никакъв логичен метод да се дефинира разликата сред вярно и неверно, никакъв стандарт отвън субективното усещане на всеки от моралните участници, съгласно който да кажем, че някой е по-добър от различен.
Ако се съмнявате в убежденията на римския свещеник, погледнете още веднъж деликатно десетките милиони, убити през последното столетие от хора, които одобряват доста съществено догатката, че „ няма пъкъл под нас, от горната страна е единствено небето “.
Какво да кажем за „ да живеят единствено за днешния ден “? Няма ли свят, в който ние всички живеем за днешния ден, да бъде химера? Да, ще бъде, само че да си напомним, че химера безусловно значи „ не място “. Можем да мечтаем за такова общество, само че би трябвало да имаме здравия разсъдък да разберем, че това в никакъв случай няма да се случи с нашите старания от тази страна на небето.
На процедура, когато сме уверени, че можем да създадем рай на земята – както толкоз доста революционери и мечтатели са правили през последните 200 години – тогава в действителност произвеждаме нещо доста по-близо до пъкъл на земята.
След това: „ Imagine there’s no countries/ It isn’t hard to do/ Nothing to kill or die for/ And no religion too ” ( “Представи си, че няма държави/ Не е трудно/ Нищо, за което да убиваш или да умреш/ И няма и вяра. “ – б. пр.) Можех единствено да се усмихна, до момента в който хорът и звездите пееха тези думи, незабавно след парада на нациите, участващи в Олимпийските игри.
Да мечтаеш да се отървеш от обособените народи означава да мечтаеш да заличиш човешките разлики. Няма нищо неприятно в съществуването на обособени страни и от време на време е нужно да се биеш и да умреш за страната си, когато е незаслужено застрашена. Да защитаваш тази човешка действителност не значи да се подчиняваш на неправилен шовинизъм.
Да мечтаеш да се отървеш от религията е още по-лошо. Общо място на секуларистите през последните три века е, че религията е коренът на множеството наши конфликти. Но обективните проучвания разкриват, че нещо от порядъка на 6% от всички войни, за които имаме документирани източници, са били провокирани по принцип от вяра. Много по-смъртоносни са били национализмът, икономическото съревнование, племенните разногласия, колониалните спорове и, може би най-много, атеистичните идеологии.
Признавам, че не мога да сдържа кикота си, когато звездите пеят финалните стихове: „ Imagine no possessions/ I wonder if you can/ No need for greed or hunger/ A brotherhood of man. ” ( “Представи си, че няма собственост/ Чудя се дали можеш/ Няма потребност от лакомия и глад/ Братство сред хората. “ – б. пр.)
Хората, които показаха тези усеща, бяха, без нито едно изключение, мултимилионери с доста благосъстояния, дръзвам да настоявам. Е, считам, че останалите от нас би трябвало да се откажат от имуществото си в мига, в който те се откажат от своите. И не считам, че би трябвало да затаим колективно дъх.
Нека повторим, казусът не е в притежаването на движимости единствено по себе си. Проблемът е в неналичието на морална визия за подчиняването на персоналните притежания на общото богатство.
Колкото до последния стих, касаещ „ братството сред хората “ – това в действителност е прелестно нещо, за което да мечтаем. Но би трябвало да разберем простата, разумна истина, че не може да има същинско приятелство на човечеството, в случай че отсъства общ Баща. Не можем да бъдем братя и сестри, в случай че не произлизаме всички от един общ възвишен Източник.
Просто казано, не може да имаме приятелство сред хората, в случай че няма парадайс, в случай че няма вяра, в случай че няма Бог.
Така че, продължавайте да се наслаждавате на мелодията на Imagine, само че апелирам ви, не се придържайте към текста.
--> --> --> -->
КоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди Напиши коментарИме:Коментар:
Последни вести
КОМЕНТАРИ